Подхранване с азот през пролетта при зимните житни култури

В края на зимата, когато температурите тръгнат нагоре, започва преход към възобновяване на вегетацията при есенните култури.
Това е период, през който е особено важно да направим обследване на презимувалите посеви. Чрез обхода на полето може да преценим не само състоянието на растенията след зимния период, но и въз основа на това, да определим нуждата им от подхранване с азот, което е от първостепенно значение за получаването на висок и качествен добив.
За какво да следим?
Сигнал, че растенията страдат от азотен дефицит, е избледняването на листата, което по-късно преминава в пожълтяване и покафеняване (хлороза и некроза).
Типичен симптом е и задържането на растежа на културите в резултат, на което формирането на зелена маса бива възпрепятствано, а добивът се редуцира.
Излишъкът на азот, често предизвикан от едностранчиво торене с елемента, също има неблагоприятно отражение върху посевите. Характеризира се с усилено нарастване на зелените части и удължаване на вегетацията. Често се наблюдава омекване на тъканите (стават хидрофилни), което предразполага растенията към полягане и увеличава чувствителността им към болести и неприятели.

Преди да изкараме машините на полето трябва да сме взели няколко важни решения:
- В кой момент да приложим азота?
- Какъв тор да използваме?
- С каква норма?
Изборът на подходящ тор, съобразен с почвения тип и условия, ни гарантира, че елементът ще бъде усвоен ефективно от растенията. Приложението на съотвения продукт, в правилния момент и в точната доза, осигурява оптималното развитие на посева.
В края на фаза „братене“ нуждата на пшеницата от хранителни вещества се увеличава. В случай, че допуснем преминаването ѝ във „вретенене“ при недостатъчна обезпеченост с азот, то неминуемо ще наблюдаваме отрицателно проявление върху реколтата.
Предвид този факт, влизането в полето през пролетта трябва да бъде добре планирано. Неефективно е твърде ранното подхранване – когато е още студено и растенията са в покой. Неблагоприятни условия са още наличието на снежна покривка или твърде високата почвена влага. В тези случаи рискуваме големи загуби на внесения азот, както и непълноценно изхранване на растенията.
Що се касае до торовете, използвани най-често при пролетното подхранване на зимните житни култури, със сигурност трябва да споменем карбамида и амониевата селитра.
В последните години все по-голяма популярност набират още течния азотен тор, калциево-амониевият нитрат, както и азотните торове с различни покрития и инхибитори. Всеки от тези продукти, се характеризира със специфично действие и съответно, е подходящ при определени условия.

- Карбамидът (Уреа) е предпочитан азотен тор, тъй като е с най-високо съдържание на елемента – 46%. По същество е органичен тор, съдържащ азот в амидна форма (NH2). Щом попадне в почвата, под действието на ензими и външните фактори, преминава в амониева (NH4), а по-късно и в нитратна (NO3) форма. Предвид спецификата на продукта, торене с карбамид е подходящо да се извършва в условията на по-хладно време и ниска почвена влажност (непосредствено преди валеж). Употребата му на почви с преобладаващо алкална рекация (pH>7,5) не е препоръчително, тъй като вероятността от загуби под формата на амоняк (NH3) е голяма.
- Амониевият нитрат (амониева селитра) е може би най-познатият азотен тор. Той съдържа общо 34% азот в амониева (NH4) и нитратна (NO3) форма. След попадане в почвата той се разтваря бързо, осигурявайки на растенията достъпна храна. Предимство на амониевият нитрат е, че може да се използва и при по-високи температури на въздуха, но не бива да се прилага на леки почви и преди обилни валежи, тъй като опасността от измиване на нитратите е голяма. Не се препоръчва употребата му на почви с кисела реакция, а при продължителна употреба е желателно да се комбинира с внасянето на калций (Ca).
- В последните години все повече фермери залагат на течния азотен тор уреа-амониев нитрат (UAN). Той съдържа общо 32% азот, който е в амониева (NH4), нитратна (NO3) и амидна (NH2) форма, които обуславят неговото по-равномерно и продължително действие. Други предимства на течния азотен тор са ниските загуби на азот, както и високата му ефективност дори на почви с алкална реакция. Може да се прилага както почвено, така и листно, а съвместимостта му с хербициди и други продукти повишава рентабилността му. Не е желателно да се прилага в студено време, тъй като е възможно да замръзне, а дозата му трябва да е внимателно определена, за да не бъдат предизвикани пригори.
- Калциево-амониевият нитрат (CAN) е незаменим при кисела рекация на почвения разтвор. Той съдържа общо 27% азот в амониева (NH4) и нитратна (NО3) форма и 15% Ca. Съдържанието на калций в продукта повлиява благоприятно почвената реакция и подобрява усвояването на азота. Подходящо е да се прилага при първото влизане напролет и по-късно през вегетацията.
Торовете, при които азотната молекула е капсулирана от различни покрития (сяра, полимери, химично контролирано освобождаване, инхибитори на нитрификацията и уреазата), осигуряват по-пълноценно изхранване на растенията.
Освобождаването на елемента става посредством бавно разграждане, което е вследствие на биологични, химични и физични процеси. Подобни продукти са най-ефективни в условия, при които опасността от загуби на азот е голяма – леки, преовлажнени почви. Рентабилно е използването на същите торове, когато не се планира повторно азотно торене, както и при алкално pH на средата.

Определянето на точното количество азот, от което растенията се нуждаят през пролетта, зависи от редица фактори. Някои от тях са – системата на почвообработка; количеството на торовете, вложени през есента; продължителността на зимата; падналите валежи и наличната влага в почвата към момента на приложението; фазата, в която растенията се намират след покоя.
Тъй като условията всяка година са различни, за да определим правилно азотната норма е най-добре да разполагаме с резултати от анализ на почвата. Само така ще си гарантираме, че сме взели информирано решение, ще спестим излишните разходи за тор, а в края на сезона жътвата ще се увенчае с успех.


