Как да определим различните зони в полето за целите на променливото торене?

Същността на технологията за променливо торене (Variable Rate Application, VRA) е свързана с прилагането на различни торови норми върху различни зони.

Прилагането на точното количество тор само там където е необходимо се осъществява на база измервания в реално време, обикновено на съдържанието на хлорофил в растенията или по предварително зададена карта на полето. Тези карти се изготвят въз основа на информация от различни източници.

Целта на приложението на променлива норма на торене е да се оптимизират разходите за торене и получаване на по-добри и високи добиви.

Как да определим различните зони в полето за целите на променливото торене?

Разработването на предписания за променливо торене е комплексен процес.
Това налага анализирането и обработването на информация от различни източници.

За да се разбере по-добре променливостта на почвата в едно стопанство, могат да използват различните видове карти, а също и преки наблюдения върху полетата.

Има различни подходи за разработване на предписания за променливо торене и всеки от тях има предимства и ограничения. Ето и някои от тях:

Карти за добива

Те могат да бъдат генерирани, когато данните за добивите и географското положение са записани при прибиране на реколтата от комбайна. Картите на добива са много полезни за идентифициране на зони с висок, среден и нисък потенциал за добив. Предизвикателството тук е да се откроят основните фактори, допринасящи за по-висок или по-нисък потенциал за добив.

За съжаление, различните по добив площи не са непременно ясно свързани с разлики в почвения тип и плодородието на почвата. Освен това, картите на добива често се различават значително през годините, което допълнително затруднява определянето на различните зони.

Карти на засоляването

Ако наличието на засоляване е потенциален проблем в стопанството, може да се използва за разработване на карта, като се използват различни сензори или лабораторни анализи. При това положение нормите на торене могат да бъдат намалени, в зависимост от нивата на засоляване. Така те ще съответстват на по-ниския потенциал за добив. Наличието на добра карта на засоляването е полезен инструмент, ако то е проблем в стопанството.

Източник снимка: doi.org

Карти за механичен състав на почвата

Общоприето е, че почви с по-високо съдържание на глина имат по-голям капацитет за задържане на вода и хранителни вещества, и следователно имат по-голям потенциал за добив. Тези карти също могат да се изготвят чрез сензори или лабораторни анализи. Картите за механичен състав на почвата, генерирани с помощта на сензори, отчитат електропроводимостта на почвата. Измерванията се основават на това, че почвите с по-високо съдържание на глина са по-добри проводници от тези, които съдържат повече пясък. Въпреки това, показанията са по-високи и при по-влажни почви, и когато съдържанието на соли е по-голямо. Сензорите не могат да разграничат причините за по-високите или по-ниските показания.

Карти за съдържание на хумус и почвена реакция

Освен за механичен състав, някои сензори могат да изготвят карти и за други свойства на почвата, като рН и органична материя. Както и при останалите резултати, получени от сензори, твърде често се разминават с тези, получени от лабораторни анализи. Поради тази причина се нуждаят от допълнителни  изпитвания за валидиране.

Карти на база сателитни снимки.Измерване на вегетационен индекс

Картите могат да помогнат за идентифициране на по-високо и по-ниско продуктивните зони на полето.

Сателитните снимки се използват за оценка на развитието на растенията. Предполага се, че зоните с по-високи стойности са с по-висок потенциал за добив.

Информацията за изображенията може да се промени значително по време на вегетационен период и често се различава значително през отделните години. Това усложнява интерпретирането на информацията от изображенията.

Поради тази причина изображенията трябва да се използват съвместно с други методи за идентифициране на зони с постоянно по-висока или по-ниска продуктивност. Сателитните изображения имат сходни ограничения като използването на карти за добивите на културите. Трябва да се определят основните фактори, които допринасят за разликите в биомасата на културите в дадено поле.

Важно е да се разбере, дали разликите в биомасата са свързани с разлики в плодородието на почвата или има други фактори, които оказват влияние.

Топографски карти

Тези карти могат да бъдат много полезни за разработване на предписания за променливо торене. Релефът е основен почвообразуващ фактор, който има силно влияние върху наличието на различия в почвите. За да се изготви такава карта е необходимо да се събира GPS информация, което обикновено става едновременно с картирането на добива по време на прибиране на реколтата. Има разработени различни програми, които са подходящи за целта.

Източник снимка: doi.org

Карти, изготвени на база лабораторни анализи

За разлика от използването на сензори, при картите, изготвени на база лабораторни анализи се използва количествено определяне на запасеността на почвата с хранителни вещества, както и на всички останали физико-химични характеристики на почвата.

Това ги прави много по-надеждни в процеса на изготвяне на предписания за променливо торене.

Такива карти са неизменна част и от интегрираната агрономска услуга AgroBalance.

Всички изброени типове карти, носят информация, която има своите предимства и ограничения. Множеството генерирани данни могат да доведат до объркване, особено ако информацията е противоречива. Тук е моментът, когато е най-добре да се обърнете към експерти с дългогодишен опит в анализирането и интерпретирането на такъв тип информация, както и в изготвянето на предписания за променливо торене.

Свържете се с екипа специалисти на НИК Агро Сървис или ни пишете на email:

office@nik.bg

‍