Какво е евапотранспирация (ET) и защо тя е най-важният фактор при напояването?

В съвременното земеделие прецизното управление на водата е невъзможно без разбиране на термина евапотранспирация (ET). Според актуалните насоки на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO), тя е ключовият параметър за определяне на водните изисквания на културите.

Какво представлява евапотранспирацията?

Евапотранспирацията е комбиниран процес на пренос на вода от земната повърхност към атмосферата, състоящ се от две части:

  1. Изпарение (Evaporation): Превръщането на течната вода във водна пара и отстраняването ѝ от повърхности като почва, мокра растителност, езера и реки.
  2. Транспирация (Transpiration): Процес на изпаряване на водата от тъканите на растението, предимно през малките отвори на листата, наречени устица.

В началото на вегетацията почти 100% от ET се дължи на изпарение от почвата. Когато културата покрие напълно земята, над 90% от процеса се заема от транспирацията.

От какво зависи евапотранспирацията?

Според FAO 56 (ревизия 2025), интензивността на евапотранспирацията се определя от четири основни групи фактори:

1. Метеорологични параметри (Времето)

Това са основните движещи сили на процеса. Енергията за изпарение идва от слънчевата радиация и температурата на въздуха. Скоростта на изпаряване зависи и от влажността на въздуха (колкото по-сух е въздухът, толкова по-голям е дефицитът на налягане на парите) и скоростта на вятъра, който отвежда наситения с влага въздух от повърхността.

2. Фактори на културата

Различните растения имат различна консумация на вода дори при еднакви метеорологични условия. Важните фактори тук са:

  • Тип култура и сорт: Анатомията на листата и броят на устицата.
  • Фаза на развитие: Потреблението се променя от сеитбата до зрелостта.
  • Височина на растението и аеродинамично съпротивление: По-високите и „груби“ култури (като царевицата) често имат по-висока ET от ниските.
  • Албедо (отражателна способност): Колко слънчева енергия се абсорбира от повърхността на листата.

3. Почвени условия и управление

Влагата, налична в почвата, е критична. Когато тя е ограничена, растението затваря устицата си, за да се защити, което драстично намалява евапотранспирацията (воден стрес). Други фактори включват солеността на почвата, наличието на почвени кори, почвеното плодородие и използването на торове.

4. Практики за управление

Използването на мулчиране (органично или пластмасово) може да намали изпарението от почвата с до 30-80%. Също така, ветрозащитните пояси намаляват скоростта на вятъра и съответно – ET в защитената зона.

Защо това е важно за напояването?

Изчисляването на евапотранспирацията позволява на земеделците да прилагат „балансово напояване“ – добавяне само на количеството вода, което е било реално загубено.

Ако поливате над нивата на ET, вие рискувате:

  • Дълбоко дрениране (Deep Percolation): Водата преминава под корена и отмива скъпите азотни торове.
  • Засоляване: Натрупване на соли при неправилно управление.
  • Икономически загуби: Повишени разходи за електроенергия за помпи и излишен труд.

Източник: FAO Irrigation and Drainage Paper No. 56, Revised Edition 2025.

Телефон.
Телефон
02/974 43 33
Телефон.
Техническа поддръжкa:
*9009
Последвайте ни