Деградация на почвите – можем ли да я управляваме?

Най-активна роля в ограничаването на почвената деградация трябва да имат фермерите. Това е мнението на близо 70% от участниците на провелия се миналата седмица уебинар „Деградация на почвите- можем ли да я управляваме?“

На онлайн събитието, организирано от НИК, по повод Световния ден на почвата, стана ясно, че една от най-широко разпространените практики за предотвратяване на почвената деградация са обработките напречно на склона, както и торенето с оборски тор.

Специални гост-лектори на първия от серията уебинари, посветени на здравето и устойчивостта на почвата, бяха проф. д-р Екатерина Филчева – Председател на Българско дружество по хумусни вещества, проф. д-р Светла Русева от отдел „Физика, ерозия, почвена биота“ към Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н.Пушкаров“, проф. д-р Маргарита Нанкова от Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево и проф. д-р Тома Шишков от Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н.Пушкаров“.

Като един от най-важните ресурси на планетата, грижата за почвата и проблемът за нейната деградация заемат все по-голямо място както в разработките на учените, така и сред земеделските практики на фермерите. Това бе и основен фокус на дискусията – разпространението и динамиката на проблема на национално ниво. Специалистите в областта представиха както данни от дългогодишни проучвания, така и практически съвети относно възможностите за управление на процеса чрез земеделските практики.

‍

Кои са причините за почвена деградация?

Едностранното азотно торене

Мерки за съхранение на хумуса в почвата?

Националната програма за опазване на почвите на МОСВ

‍

Кои са причините за почвена деградация?

„Опазването на почвените функции е много важно, защото почвата и нейните функции са заплашени от редица деградационни процеси. Основен ключ за решаване на проблемите, свързани с деградацията на почвата, е устойчивото управление на почвените ресурси”, отбеляза първият гост-лектор проф. д-р Светла

По нейни думи, устойчивото управление може да бъде постигнато по няколко начина:

• чрез поддържане на почвеното разнообразие;
• чрез балансиран хранителен режим – т.е подходящо торене, което осигурява достатъчен и ефективен приток на хранителни вещества;
• чрез поддържане на запасите от почвеното органично вещество посредством запазване на растителни остатъци на почвената повърхност;
• чрез регулиране на температурния и водния режим – това се постига чрез поддържане на физичните свойства на почвата, главно на почвената структура;
• чрез борба с ерозията – част от устойчивото управление на почвата.

“Ерозията е най-голямата заплаха за почвите на земята. Тя представлява изнасяне на най-плодородния повърхностен слой на почвата от вода, вятър или почвообработки. Ерозията се проявява при всикчи климатични условия и зависи от климата, почвите, терена и растителността. При обработваемите земи достига до 450 тона/ха”, обясни още проф. д-р Русева.

Тя добави, че към 2050 г. ерозията на почвата може да причини до 10% намаляване на растителната продукция.

“Ако сегашните земеделски практики не се променят до към 2050 г., намаляването на добивите на растителна продукция може да е равно на намаляване на площта на земеделска земя с милион и половина кв. км, което е почти цялата обработваема земя на Индия”, предупреди тя.

Всъщност за образуване на 2-3 см почва са необходими 1000 години. Любопитен, но и притеснителен факт е, че на всеки 5 секунди на земята се ерозира почва равна на 1 футболно игрище.

Проф. д-р Русева посочи и 5 въздействия на ерозията върху почвата, а именно:

• Влошено почвено здраве и продуктивност;
• Значителни загуби на почвеното биоразнообразие;
• Органичен отговор на климатичните промени;
• Повишен риск от свлачища и наводнения;
• Повишен риск от замърсяване на почви и води.

Налице са редица устойчиви практики, които земеделците могат да прилагат, за да се справят с ерозията. Някои от тях са:

• обработване на почвата по хоризонталите на терена;
• противоерозионни сеитбообръщения, минимални обработки (където и когато това е възможно);
• поддържане на растителна покривка;
• изграждане на полезащитни горски пояси в равнинните терени и на тераси в стръмните терени.

Едностранното азотно торене

Освен актуална информация за промяната в почвеното плодородие в Житницата на България, проф. д-р Маргарита Нанкова засегна и още една интересна тема за земеделците, а именно: едностранното азотно торене и отговори на въпроса „Има ли сериозно основание тази практика да се отхвърля?“. Също така разясни до какво води използването на високи и агресивни почвени норми от порядъка на 18 кг. акт. в-во азот/дка, като даде за пример резултати от дългогодишно проучване.

“Изследвания, които сме провели през редица години опити показват, че на тези места имаме намаляване на концентрацията и запаса от органично вещество. Тази торова норма оказва влияние и до 4-тия метър на чернозема, който вече се отнася за реликтова почва, т.е погребана почва преди последната ледникова епоха. Трябва с изключително внимание да се отнасяме към подобни агресивни норми на азотно торене”, каза проф. д-р Нанкова.

Мерки за съхранение на хумуса в почвата?

Друга интересна тема, която вълнува редица земеделци и бе отбелязана на уебинара е за съдържанието на хумус в почвата и по-точно кои са мерките за неговото съхранение.

Проф. д-р Екатерина Филчева сподели с нас за разнообразни земеделски практики, чрез които можем да запазим органичния въглерод в почвата, като ги раздели в 5 основни групи:

• Природни;
• Употреба на почвени подобрители;
• Високотехнологични практики;
• Хидромелоративни и противоерозионни дейности;
• Рекултивационни мероприятия;

Тук от проф. д-р Екатерина Филчева чухме за торенето с оборски тор, употребата на компостирани органични материали, отглеждането на многогодишни треви, а също и – за изораването на почвата. При високотехнологичните мероприятия стана въпрос за почвеното приложение на модифицирани високоразтворими полимери и структурообразуватели, използването на семена, след иноколация с ризосферна микрофлора, третирането на растенията с растежни стимулатори с цел повишаване на добива от биомаса и други.

Националната програма за опазване на почвите на МОСВ

Проф. д-р Тома Шишков открои кои са приоритетите на програмата и направленията, от които фермерите могат да се възползват.

Приоритетите на новата пограма са:

• Подобряване на административния капацитет и правните инструменти
• Предотвратяване възникването на деградационни процеси, възстановяване и съхраняване функциите на почвите
• Устойчиво управление на почвите като природен ресурс и екологосъобразно земеползване
• Ангажиране на обществеността в процесите по управление, устойчиво ползване и опазване на почвите

А планираните направления с участието на земеделски стопани и земеделски производители са :

• Направление 2.4 Минимизиране процесите на уплътняване на почвите
• Направление 2.7 Запазване и увеличаване на органичното вещество в почвите
• Направление 3.2 Развитие на селското стопанство към подобряване на почвеното плодородие и устойчивото управление на почвите
• Направление 4.2 Подобряване на информираността и значенията по отношение на прилагането на добри практики

Големият интерес към първия уебинар от поредицата бе доказателство, че темата за почвата и нейното здраве е актуална и засяга всеки земеделски производител.

Ако не сте успели да се включите в деня на събитието може да видите пълния запис на убинара СЕГА

‍